Таньо Клисуров. Слава

Слава

Простак-юнец, и я тянулся к славе,
к известности хотя бы, сам на вид
невзрачный даже, о насесте павьем
мечтал: взлечу- и стану знаменит,

фамилию простецкую возвышу;
родители гордиться будут мной,
а публика -гадать, чего напишет,
окормит чем с эстрады в выходной;

автографы- девицам за кулисой,
общественности- нуте-ка споём...
мечтал не слово, но себя возвысить,
а впрочем да- возвыситься вдвоём.

Не тот билет, невыигрышный номер,
мечта затихла- поезд в далеке,
а я прижился на своём перроне
с синицей заработанной в руке.

Наивен был. Года под ноль итожат,
всё лечит время, слава те врачу:
крест на мечте, известность не тревожит.
Ничуть? Меня? Пожалуй, промолчу.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы



Слава

За славата и аз таях надежда,
мечтаех тайно да съм знаменит,
макар на външност скромен да изглеждах
и както казваха ми — даже малко свит.

Мечтаех името ми, най-обикновено —
да преминава от уста в уста.
Момичета за автограф от мене
да се тълпят пред моята врата.

Мечтаех и родителите мои,
когато се прославя, стана пръв —
като родителите на героя
да се гордеят, че съм тяхна кръв.

Но вярно е, че всичко отминава,
като заглъхващ във нощта експрес.
Момчешките мечтания за слава
ми дават повод за сарказъм днес.

И се усмихвам злостно: аз ли, боже,
бях тоз наивник — вече развенчан!
Днес славата съвсем не ме тревожи.
Съвсем ли? По-добре да замълча…

Таньо Клисуров