Улица обезличивания

                Болгарский
                Мир и Время


                УЛИЦАТА НА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО

                Една улица минава през живота ни -
                притворно-почтена, кресливо-шумна.
                Всичко, което е вън от потока й
                нарича излишно, съвсем ненужно.
                Стените край нея са каменно-сиви,
                настилката й - кална и прашна.
                Нейните дни се влачат мъгливи,
                като в тъмница подземна и страшна.
                Тя се кикоти с неистова злоба,
                гневи се и самодоволно се смее.
                В тясната й тъмна утроба
                плод на Познанието не вирее.

                Лиричната песен е чужда за нея -
                не знае любов, нито искрено чувство.
                Горко ти, ако от сърце си запееш,
                обичаш стихове или друго изкуство.
                Различен ли си, ставаш за присмех -
                с камъните си ще те премаже.
                Примириш ли се, тя безмилостно
                как да не грешиш ще ти покаже.
                Настилката й трябва да лижеш,
                да станеш дребен и скучно-безцветен.
                Не искаш ли - ще те прониже
                с омразата си право в сърцето.

                Тази улица е докрай задънена -
                непременно на прах ще те стрие.
                Изкови си крила в тайно безмълвие
                и незабавно отлети завинаги!

                Ана Величкова

                По романа "Главната улица"
                от Синклер Луис /1885-1951/