Елисавета Багряна. Апрель

Апрель

Сноп лучей из окна- от апреля-
лепестки велецветной фаты.
Месяц мой, мы с тобой перемелем
зимней грусти сухие цветы.

Мудрый бог неизменно прощает
за глаза озорную весну,
покаяния без отпущает-
что пчела медоноса казну.

Ветер с моря цветы распускает-
пчелья скатерть полна за края...
Ты, весна, не своя растакая-
заигралась до плача, а я...

Страсть моя обжигает что солнце,
холодна и нежна что луна(*)-
над земным свысока и в поклонце
я в любовь без ума влюблена.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* представляю себе её взор ревнивой болонки на чём-то вроде суда присяжных над Николой Вапцаровым, прим.перев.


Април
Слънчев сноп от прозореца влиза,
цветен сняг е земята покрил
като с брачна дантелена риза-
дойде неусетно април.

Бог е мъдър и благ и прощава
всяка пролет на грешния свят,
а пчелите сега опрошават
медоносния ябълков цвят.

Вечер лъха приморския вятър,
който всичките пъпки разви.
Аз обичам безумно и свято,
бог сърцето ми благослови.

Но моята е страст негасима
и безмълвен е жадния зов-
че той няма ни образ, ни име-
аз обичам самата любов.

Елисавета Багряна


Рецензии