В знойното лятно безмълвие
тихо душата ми бди.
Пази от детството пълни
стомни със чисти води.
Кърпи платна, напоени
с дъх на смола, сол и бриз.
Спомня море до колене,
радост, любовен ескиз.
Дълги Сизифови делници,
раждане, смърт и тъга.
Волните вятърни мелници
тихо проскърцват сега.
Посред затишия, бури
още изграждам, руша.
С древни щурци - трубадури
с песен в нощта се теша.
Вече високи са хълмите –
гаснат любови, звезди.
В моето знойно безмълвие
с толкова скъпи следи.
2013 г.
Лятно безмълвие
© Copyright: Дафинка Станева, 2022
Свидетельство о публикации №122061805888
Свидетельство о публикации №122061805888
Рецензии