Веселин Ханчев. Солнечный зайчик

Солнечный зайчик

Солнечный дитя игривый зайчик
Скок в окно веселья не тая-
Им озолотилась в смех до плача
Дочь голубоглазая моя,

Бросила задание к уроку-
И за гостем припустилась в пляс.
Мистер, в этот миг масонским оком
Издали взираешь ты на нас,

Морщишься, бранишься по-английски:
Тьма твоя, бел-свет не по тебе;
Жмуришься на солнце, пьян от виски,
Замышляешь вал кровавых бед.

И глаза твои, черны что ямы,
Видят дом наш скопищем руин,
Брошенным рыдающими нами.
Боем стёкол бережно храним,

Гаснет зайчик: глаз змеиных выстрел
Ослепил последнее окно.
Прочь отсель! Ты не посмеешь, мистер.
Нет войне. Мы с миром заодно.

Поумерь беспомощный свой трепет:
Миллионы преданных отцов
Начеку оберегают крепко
Миллионы солнечных венцов.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Слънчевото зайче

Слънчевото зайче от стъклата
Влезе в моя дом и заиграй.
Стана като в приказките златна
Мойта синеока дъщеря.

Тя повдигна поглед от урока
Плесна в длани, звънко се засмя.
В този миг през хладния монокъл
Ти се взираш, мистър, у дома.

Ти се мръщиш! Дразни светлината.
На английски ти ръмжиш: "Мълчи!"
Зная- друго виждат през стъклата
Свитите от слънцето очи.

Виждат мрак.
Тъмнее като яма
Моят черен изоставен дом.
В чумна треска вие дъщеря ми,
Зайчето се вика плачешком.

Той не скаче вече.
Твоят изстрел
Ослепил е къщните стъкла.
Не!
Назад!
Не ще убиеш, мистър,
Зайчето на моята дъщеря!

Слънцето по къдрите й пазят
Милиони като мен бащи.
Не посмявай!
Тяхната омраза
Моята любов ще защити!

Веселин Ханчев