Веселин Ханчев. Баллада о человеке

Балада за човека

Самичък в студената бяла гора
две нощи човекът се влече.

И каза гората: -Нима не разбра?
Ранен си. Отиваш се вече.

Умираш. Далеч е отрядът сега.
Ни стряха, ни лек, ни пътека.

Но глух бе човека, съборен в снега.
Пълзеше, пълзеше човека.

И каза гората: -Смири се и спри!
Не ще се изтръгнеш от мене.

Виж- бързият гълъб е паднал дори
до тебе с крила укротени.

Къде се отиваш с таките нозе,
крилата щом в мен е сковани?

И спри се човека, и гълъбът взе,
и скри-го до своите рани.

И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепнал полека,

удари с крила и натам полетя,
където не стигна човека.

Веселин Ханчев


Баллада о человеке

Два дня и две ночи он в зимнем лесу
полз, кровью в снегу истекая.

И лес ему молвил: -Тебя не спасут.
Куда ни ползи, ты у края.

Отряд далеко. Ни души впереди...
Но полз человек не сдаваясь,

так, словно в конце снегового пути
за смертью ждёт жизнь запасная.

И лес ему молвил: -Смирись и замри.
Вот голубь упавший в полёте

на лютом морозе без сил и без крыл-
комок погибающей плоти...

Тот голубя поднял и сунул его
за пазуху кровью согреться-

и ожил пернатый, алея- живой,
забился у самого сердца.

Дохнул человек и поник головой,
на стуже смирился и замер,

а голубь взлетел- непогибший, живой-
на волю, ударив крылами.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы