Димчо Дебелянов. Длится в сердце заповедный...
край недальний и неблизкий,
где ни болестей, ни бедствий,
ни судьбы иных капризов,
где ни грусти, ни печали,
ни забот-хлопот, ни сует-
шума-гама: лес-молчальник,
и белянка там воркует,
где весна-красна да лето,
август в март перетекает,
басня ночи- в сказку света,
тишь да гладь без дна и края.
Тот удел души бессмертной
одиночеством зовётся...
Что не так на белом свете
под высоким божьим солнцем?
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Из новонайденных стихотворений автора, прим.пер.
Зная аз страна далечна,
дето няма скръб горчива,
де не раснат на полета
остри тръне и коприва,
дето стонове, въздишки
не смущават ти душата,
дето никога не стига
адски шум на суетата,
дето вечер мир царува,
дето няма нощи бурни,
дето къпе се сърцето
в мили блянове лазурни.
В този свят на скръб и муки
само този свят обичам.
Името му ще попиташ,
"Самота" се той нарича.
Димчо Дебелянов
Свидетельство о публикации №122052706714