Димчо Дебелянов. Ночь бесконечна, темна...

Ночь бесконечна, темна, беспросветна,
словно усоп, не уснул этот рим;
глохнут шаги- моей жизни заметы,
путь одинок, не увижу зари.

Образ твой вечно в душе моей бедной-
преображенья ль загадка уму-
день ли моей предвещает победы,
смерти моей ли бесславную тьму,

ясное небо и землю иную,
эту на светлую сменишь судьбу,
заживо в терниях пустоши сует
взором одним похоронишь в гробу?

...тени безмолвные слева и справа,
стужа безверия душу знобит,
сердце отчаянья губит отрава;
бездна вокруг- замираю убит.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Рим и мир- это одно и тоже в настоящем, незауженном русском, но рим- анаграмма мира)- прим.перев


Тъмна, мрачна нощ неприветна,
сякаш навеки е мъртъв е светът,
стъпки в мъртвилото мрат безответно,
свършвасе тъмен самотния път.

Ти си пред мене и вечно те следя,
вечно след тебе аз мир не узнах-
ден ли ми носиш на славна победа,
край ли безбрежен на ужас и страх?

Нови ли светове ми ще откриеш,
друг жребий ли- светли зари?...
В тъмен пустош ли мене ще зариеш,
с тръне окичила мойта глава?

Сенки безмълвни на друма- в тъмата
гаснат искрите- гробно студени.
Дух на съмнение пълни душата,
сянка безмълвна- бездна пред мене.

Тъмна, мрачна нощ неприветна,
сякаш навеки е мъртв светът,
стъпки в мъртвилото мрат безответно,
свършвасе тъмен самотния път.

Димчо Дебелянов
 из новооткрытых стихотворений автора, прим.перев