Запах дома К. Георгиев И. Лейбковни
Действительно ль всё проходит, так сталось?-
искры бури угасают как мечты;
только каменистая нива осталась,
одинокой кучкой среди темноты.
Искры совести ожидают,-
когда вновь, осенний ветер засвищет.
Истины во мраке, созвучием сообщают,-
плоды земные собраны, пусть ветер их не ищет.
Как орехи, созревают рифмы у меня.
Судьба моя, всю жизнь их поглощала.
Пока в стихах моих пламя огня,
дым будет нести запах дома - жизни начала.
источник:
http://stihi.ru/2011/06/15/332
Запах дома Мирис на къща
Красимир Георгиев
Наистина ли всичко си отива?
Изгаснаха на бурите искриците.
остана сама камениста нива -
самотна купчинка срещу тъмницата.
Искрици те на съвестта ни чакат
отново есенният вятър да засвири
и истините ни да звъннат в мрака,
и плодовете земни да събираме.
Узряват римите ми като орехи.
Съдбата цял живот ме е погълщала.
Дори ако в стиха ми пламне огън,
димът ще носи мириса на къща.
Свидетельство о публикации №122052201676