Война. К. Георгиев И. Лейбковни
Империи строятся только войной!
Мир,- участь трусливого и слабого!
После, запомнят тех, кто был их герой!
Не слова ли это мыслей дьявола?
Вот отслужил своё атомный Пегас,
испытав боевые поля временем,
но без поэтической смерти. Смерть-час,
у ней всегда проза была творением.
Война хрупкий мост,- висит там где пропасть;
со страстной буйной властью вас обхватит.
Но, если очень долго смотреть на смерть,
она по-своему скоро ответит.
После подвига, иль после злой судьбы,
идём, направление не меняя.
И нет героической смерти. Смерть, как бы,
всегда нелепая и жестокая.
Венки украшают страх бесстрашия,
фанфары благоговеют памятно.
Запомнится эта война долгая,
но не воевавшим, ведь им всё равно.
Источник:
http://stihi.ru/2012/03/18/7213
Война
Красимир Георгиев
Империи се градят с войи!
Мирът е за страхливите и слабите!
Героите ги помнят! А дали
не е измислил тези мисли дяволът.
Обяздил своя атомен Пегас,
възпяващ бойните поля на времето...
Но няма поетична смърт, смъртта
е винаги на прозата творение.
Войната - крехък мост над пропастта,
съе страстна блудна власт ще ни прегърне,
но ако гледаш дълго към смъртта,
тя скоро с поглед свой ще ти отвърне.
След подвиг ли, или след зла съдба,
отправяме се в същата посока.
И няма героична смърт, смъртта
е винаги нелепа и жестока.
Венци красят безстрашие и страх,
фанфари паметно благоговеят.
И ще се помни дълго таз война,
но не и от воювалите в нея.
Свидетельство о публикации №122051602796