Учитель истории

                Болгарский
                Мир и Люди



                УЧИТЕЛЯТ  ПО  ИСТОРИЯ
                В памет

                Моят учител по история
                бе странен
                в очите на другите -
                мълчалив и вглъбен
                в света на сърцето си.
                В часовете му бяхме спокойни -
                той не поставяше двойка.               
               
                Сърцето на моя учител
                често замираше
                в спазми мъчителни.
                То беше безбродно поле,
                преорано от сълзи човешки,
                заблуди трагични
                и сляпата смъртна ненавист
                на вековете отминали.
                В часа след звънчето
                всяка бразда оживяваше
                и в очите му трепкаше влага,
                а лицето му ставаше бледо.
                И слушахме ние
                тревожно притихнали...

                Разбрах след години -
                към нас той не бе
                снизходителен.
                Добрите бележки 
                бяха и обич, и вяра
                в нашата младост,
                призвана да стрие следите
                от старите гибелни грешки
                и живот да гради
                по-справедлив и човечен.
               
                Ана Величкова               


Рецензии