Учитель истории
Мир и Люди
УЧИТЕЛЯТ ПО ИСТОРИЯ
В памет
Моят учител по история
бе странен
в очите на другите -
мълчалив и вглъбен
в света на сърцето си.
В часовете му бяхме спокойни -
той не поставяше двойка.
Сърцето на моя учител
често замираше
в спазми мъчителни.
То беше безбродно поле,
преорано от сълзи човешки,
заблуди трагични
и сляпата смъртна ненавист
на вековете отминали.
В часа след звънчето
всяка бразда оживяваше
и в очите му трепкаше влага,
а лицето му ставаше бледо.
И слушахме ние
тревожно притихнали...
Разбрах след години -
към нас той не бе
снизходителен.
Добрите бележки
бяха и обич, и вяра
в нашата младост,
призвана да стрие следите
от старите гибелни грешки
и живот да гради
по-справедлив и човечен.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №122051305046