Дамян Дамянов. До себе

Дам'ян Дам'янов
ДО СЕБЕ


Коли сягнув ти пекла й дна глибокого,
і біль нестерпний душу їсть і плоть,
з вуглин гарячих мучення жорстокого
сам сходинки склади собі й виходь.

Коли між стін ти ніби замурований,
від долі ласк не ждеш, хіба біди,
ти, попри те, що всі шляхи зруйновано,
знайди-но шлях новий і знов іди.

Як тьма тебе суцільна огортатиме,
і раптом сонце скотиться кудись,
знов мріями його створи крилатими
й з останнім промінцем угору пнись.

Загадує життя тернисте ребуси
і душі розпина нам на хресті,
геть втративши усе, ти не втрачай себе, -
лиш так ти все здолаєш у житті.

(переклад з болгарської - Любов Цай)

12 квітня 2022

***

Дамян Дамянов
Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.