Автор: Р. Русев
Как в есенната привечер
птици събрани по жиците,
тръгват до следваща пролет
и оставят за мен
тъжната есен,
бялата зима
и време зашито в прозорците.
И после са мислите,
загубил по тебе и птиците,
притихнал, те търсих,
а там, след счупената
грамофонна плоча
останаха трохи от обич.
А сега, сега подухва от юг,
стадо от облаци носи на север,
живея за теб
и в съня си милвам косите ти.
Сънувам зелените вечери,
клони по прозорец почукващи,
щурци в тъмното свирещи,
за любов, в която няма печал.
Мисли
© Copyright: Росен Русев, 2022
Свидетельство о публикации №122051005609
Свидетельство о публикации №122051005609
Рецензии