Последнее прощание

                Болгарский
                Время и Я


                ПОСЛЕДНО СБОГОМ

                Дървени мостове тук вече няма.
                Бистрица пак си шуми,
                а край скалата самотно-голяма
                вятърът тръни ломи.

                Къде са бараките? Тази гълчава
                денем от ранни зори?
                Слиза небето и с вой залюлява
                снежни лудешки игри.

                Рудни табани - камъни черни,
                глухи тунели до тях.
                Чезнат пътеки и стъпки последни
                под вледенения прах.

                Отдавна заглъхна работната песен,
                всичко навява тъга.
                Люшкат се буките стари и бесен
                вихър раздухва снега.

                Ана  Величкова

               
                Планината Осогово,
                Геоложки обект "Осогово /1953-1993/


Рецензии