5. Ecce Homo. Роман Кисёв
поносящий Истину вечную, святую,
умерщвляющий Свет мира, Жизнь свою,
услышал слова, идущие с креста: Отче!
прости им, ибо не ведают, что творят;
тогда словно нож пронзил его душу,
чёрную от ненависти и мести.
Где ты, человек? - спрашивал Бог.
*
И когато той - окаяният, ожесточен човек -
обругаващ Истината вечна, свята,
умъртвяващ Светлината на света, Живота свой,
когато чу словата, идещи от Кръста: Отче!
прости им, понеже не знаят що вършат;
тогава сякаш нож прониза му душата,
черна от омраза и мъст.
Къде си, човеко? - питаше Бог.
Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин
Свидетельство о публикации №122040904667