3. Ecce Homo. Роман Кисёв

И человек стал искать Бога в тишине.


Вдали от толпы и всякой людской суеты,

влекомый миражами мечтаний,

оказался он в сердце

необозримой и знойной, безводной пустыни.


И в коварном, страшном безмолвии

этой застывшей пустоты

человек слышал лишь зловещий отзвук

капель воды, тяжко падающих внутри

его раскалённой головы -

без тени мысли, без свежего дуновения

крыльев близкой человеческой души...

Лишь этот зловещий отзвук

капель призрачной воды...


И нарастала, становилась огромной его жажда

живых, прозрачных, небесных вод.

*

И човекът потърси Бог в тишината.


Далеч от тълпата и от всякакъв хорски кипеж,

подмамен от миражите на мечтите,

той се озова в сърцевината

на необозрима и жежка, безводна пустиня.


И във коварното, страшно безмълвие

на тази застинала пустота,

човекът дочуваше само злокобния екот

от капки вода, падащи тежко във вътрешността

на пламтящата му глава -

без сянка на мисъл, без свежия полъх

от крилата на близка човешка душа…

Единствено този злокобен екот

от капки миражна вода…


И нарастваше, все по-огромна, неговата жажда

по живите, бистри, небесни води.


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин