Сад тайн. Роман Кисёв

Ночь закончилась

но День ещё не настал

И тогда я вошёл

в Сад тайн...


Было трудно дышать:

вдыхал души мёртвых

а выдыхал ангелов

На небе светились сердца

вместо звёзд...


Белый жрец приблизился

и сказал:

Твоё сердце - павшая звезда...

Оно полно тайных мечтаний

умерших...

У тебя есть миссия: записывать

мечты мёртвых...

Слушай своё сердце!


И я стал записывать

то, что диктовало мне сердце

А Сад тайн

засиял

неземным светом...

*

Нощта си бе отишла

но Денят все още не беше настъпил

И аз тогава влязох

в Градината на тайните…


Беше тежко да се диша:

вдишвах душите на мъртвите

а издишвах ангели

На небето светеха сърца

вместо звезди…


Белият жрец се приближи

и каза:

Твоето сърце е паднала звезда…

То е пълно с тайните мечти

на мъртвите…

Ти имаш мисия: да записваш

мечтите на мъртвите…

Слушай сърцето си!


И аз започнах да записвам

онова което ми диктуваше сърцето

А Градината на тайните

засвети

с неземна светлина…


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин