20, Помниш ли, съпруже мой
Беше едно от любимите стихове на моя съпруг.
Сега, в навечерието на 9 месеца, откакто Тру напусна Белия свят, аз му го посвещавам, прекланяйки се пред добрината и толерантността му!)
Автор – Величка Николова – Литатру1
Помниш ли нашата пролет красива,
лунния диск върху звездния плащ
и любовта ни тъй млада и дива,
и Кама Сутра на нашия плаж.
Помниш ли, помниш ли лятото цветно ,
с пъстри поляни, с дъх на цветя?
Как се въргаляхме като пияни,
но не от дрога, а от любовта!
Помниш ли, помниш ли пъстрата есен,
изворът горски с бистра вода?
Струите звучни ни пееха песен
за самодивите й любовта.
Ето я, ето я нашата зима:
с цветя увехнали, с птици без зов.
Тя най- безочливо взима и взима,
но не й нашата ВЕЧНА ЛЮБОВ!
**
Литатру1
ФОТО: Моят съпруг - Тру
(Обичам те, мили мой Тру! Безкрайно ми липсваш!...)
Свидетельство о публикации №122032903789
С большим интересом прочёл Ваши стихи, посвящённые любимому.
Они трогательны, искренни и неповторимы. Пусть Татру услышит
стихи о Вашей взаимной любви, которая ещё живёт в вашей памяти.
Пусть его любовь согревает и успокаивает душу! Всех Вам благ!
.
Алексей Романов 5 29.03.2022 22:12 Заявить о нарушении
Бог с тобой!
Величка Николова -Литатру 1 29.03.2022 23:47 Заявить о нарушении