Не знам, болки любовни времето дали лекува,
но пролетта пристига и … някак си удобно е
да се преструваме, че все още сме влюбени.
В женския ми скут глава полагаш… Спокоен си,
че няма да ровя в рани и да разплитам тайни…
Научи ме, че хорските страсти са твърде нетрайни.
Целуваш ме , за да утолиш моментната жажда.
Тръгвам си. За да не ти се услаждам.
Щом не мога любима да бъда
не искам да бъда награда, нито присъда.
Не искам да бъде награда, нито присъда
© Copyright: Ирен Тодорова, 2022
Свидетельство о публикации №122031604695
Свидетельство о публикации №122031604695
Рецензии