Деревня - это
Село е...
© Павлина ЙОСЕВА
Бавно село. Тихо и напуснато.
Бременни лозниците от грозде –
натежало, алено, некуснато…
Даже вятър няма. Няма после.
И прозорците му – късогледни.
Та когато някой-никой мине,
дръпнат си пердето до последно,
крият тишината – да им стигне.
Покриви с изкърпени каскети.
Покриви с охлузени олуци.
А войводите му са заети,
да преправят спомени за внуци.
Котки дремят. Кучета не вардят.
Зидове подпират небесата.
Бяло е полето, а хамбарът –
стиснат като шейх – брои зърната.
Край плета – глухарчета и баби.
Сгърбени крилете на мухите.
Ярките страхливо се прокрадват
окълвали сенките протрити.
Иска точно тук да си живее
времето. Наникъде не мърда!
И кавал минутите му пее,
и неделята му е в четвъртък.
Перевод Татьяны Богдановой:
Деревня - это…
Медленна в деревне жизнь. Пустынна.
Лозы тяжелеют низкорослы.
Грузные, безвкусные кусты, но
Ветра нет ни до, ни даже - после.
Окна у села подслеповаты.
Если и проходит кто-то мимо -
Спрятать тишину им, точно, хватит,
Занавески куцые задвинув.
Крыши, как залатанные кепки,
Крыши с ветхим водостоком - ну, как
воеводы заняты нередко
Лишь воспоминаньями о внуках?
Псы - не стражи. Кошки спят в режиме…
Стены держат небеса щитами.
Поле бело, а амбар прижимист -
Словно шейх, по зёрнышку считает.
Бабки с одуванчиками с краю,
У плетня, горбатые, как мухи,
Что, блестя, с опаской проникают -
Тени исчезающие нюхать.
Никуда не движется, как будто,
Время, застывая тут со всеми!
Долгой песней тянутся минуты,
И в четверг приходит воскресенье.
Свидетельство о публикации №122031002741
Ольга Манеева 27.03.2022 07:36 Заявить о нарушении
Татьяна Богданова Аксенова 27.03.2022 07:57 Заявить о нарушении
Ольга Манеева 27.03.2022 17:47 Заявить о нарушении
Ольга Манеева 27.03.2022 17:55 Заявить о нарушении
Татьяна Богданова Аксенова 27.03.2022 18:01 Заявить о нарушении
Ольга Манеева 28.03.2022 07:30 Заявить о нарушении