Ирен Тодорова. Дождись меня, море. Перевод

http://stihi.ru/2022/03/02/4966
Дождись меня, море!
Нина Цурикова

http://stihi.ru/2016/06/03/1687

Ты знаешь, как я бесконечно тоскую
По дальним просторам твоих берегов!
Твою необъятную душу морскую
Я чувствую сквозь километры дорог

          Припев:

       Дождись меня, море -
       Безбрежная грусть..
       Я верю, что вскоре
       К тебе я вернусь
       Туда, где на скалах
       Блуждает заря,
       Туда, где в туманах
       Гремят якоря.

Вернусь за ветров освежающих следом,
Как путник - из странствий в пустующий дом.
Вернусь в эти штормы с темнеющим небом
И реквием чаек под хлёстким дождём.

          Припев:

       Дождись меня, море -
       Безбрежная грусть...
       Я верю, что вскоре
       К тебе я вернусь
       Туда, где на скалах
       Блуждает заря,
       Туда, где в туманах
       Гремят якоря.

Дождись меня, море... Дождись меня, море... Дождись!..

Преди да публикувам превода, ще напрвавя някои уточнения. Тъй като това е песен, която може да чуете тук https://www.youtube.com/watch?v=MmRfw5rtj3s съм направила два превода. Първият е на самото стихотворение, а втория така съм го  променила, че да може да се изпее със същата мелодия.

Очаквай ме, море
превод - Ирен Тодорова
 
Знаеш ли как безутешно тъгувам
по безкрая на сините ти брегове.
Необятната морска душа аз сънувам
и чувам отвъд светове и градове.

Припев:
Очаквай море -
безкрайна тъга.
Вярвам, при теб
ще се върна сега,
където в скалите
се скита зора,
където са скрити
котви в мъгла.

Ще се върна при свежите ти ветрове,
като пътник – от скитане в празния дом.
Ще се върна при бурите с тъмно небе.
При чайките в дъжд ще се връщам мълком.

Припев:
Очаквай море -
безкрайна тъга.
Вярвам, при теб
ще се върна сега,
където в скалите
се скита зора,
където са скрити
котви в мъгла.

Очаквай, море. Очаквай ме. Очаквай...

Втори вариант.

Знаеш ли как безутешно тъгувам
по безкрая на сините ти брегове.
Необятната морска душа аз сънувам
и чувам през пътища и светове.

Припев:
Очаквай море -
безгранична тъга.
Вярвам, при теб
ще се върна сега
Където в скалите
Зората се скита,
Където в мъглите
са котвите скрити.

Ще се върна при свежите ти ветрове,
като пътник – от скитане в празната къща.
Ще се върна при бурите с тъмно небе
с реквиема на чайките в дъжд ще се връщам.


Картинка из Интернета. Спасибо автору!