Вздымая крылья
уносят судьбы
в края иные...
Стезя лежит,
стезя бежит,
вздымая крылья.
И оторваться.
Вдаль сбежать.
В начало жизни.
И улыбаться.
Не рыдать.
Вот подвиг
свыше...
И поезда
уносят судьбы
в края иные...
Стезя лежит,
стезя бежит,
вздымая крылья.
21.02.2022 Анна Ртищева
Свидетельство о публикации №122022103161