Вздымая крылья

И поезда
уносят судьбы
в края иные...

Стезя лежит,
стезя бежит,
вздымая крылья.

И оторваться.
Вдаль сбежать.
В начало жизни.

И улыбаться.
Не рыдать.
Вот подвиг
свыше...

И поезда
уносят судьбы
в края иные...


Стезя лежит,
стезя бежит,
вздымая крылья.

21.02.2022 Анна Ртищева


Рецензии