Крутой порог
Мир и Я
С Т Р Ъ М Е Н П Р А Г
Бе пътят дълъг.
Времето мъгливо.
Достигнах до висок
и стръмен праг.
Изправих се пред него
боязливо -
да го премина
аз не знаех как.
А там отвъд -
безветрени поляни
и езера заспали
между тях.
Бе топъл кът,
но само за "избрани"
и сред поканените
аз не бях.
И казах си:
Не бива да се спираш -
сънливият
не ти е нужен рай.
Призвана си да търсиш
и откриваш.
Водата жива
откъде извира?
Защо в Началото
прозира Край?
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №122021505246