Крутой порог

                Болгарский
                Мир и Я



                С Т Р Ъ М Е Н   П Р А Г

                Бе пътят дълъг.
                Времето мъгливо.
                Достигнах до висок
                и стръмен праг.
                Изправих се пред него
                боязливо -
                да го премина
                аз не знаех как.

                А там отвъд -
                безветрени поляни
                и езера заспали
                между тях.
                Бе топъл кът,
                но само за "избрани"
                и сред поканените
                аз не бях.

                И казах си:
                Не бива да се спираш -
                сънливият
                не ти е нужен рай.
                Призвана си да търсиш
                и откриваш.
                Водата жива
                откъде извира?
                Защо в Началото
                прозира Край?

                Ана  Величкова


Рецензии