Я вижу...
Мир и Люди
АЗ ВИЖДАМ...
За Земя и за хора,
когато размисля,
забравям за миг
градовете прободени
с грохот и писък,
с бетон и стъкло
оверижени,
заплетени
в ребуса вихрен
на грижите.
Забравям горите
изсечени,
реките пресъхнали,
безплодните ниви
от жажда напукани.
Забравям небето
провиснало
в тежката длан на дима
и антените хищни.
Забравям.
А виждам полета
грижливо засети,
зелени гори
и птици запели
в утрото ранно.
Мирни предели,
бездимни и светли.
И слънце
над зрели жита
засияло.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №122020906360