Я вижу...

                Болгарский
                Мир и Люди

               
                АЗ  ВИЖДАМ...
               
                За Земя и за хора,
                когато размисля,
                забравям за миг
                градовете прободени
                с грохот и писък,
                с бетон и стъкло
                оверижени,
                заплетени
                в ребуса вихрен
                на грижите.

                Забравям горите
                изсечени,
                реките пресъхнали,
                безплодните ниви
                от жажда напукани.
                Забравям небето
                провиснало
                в тежката длан на дима
                и антените хищни.
                Забравям.

                А виждам полета
                грижливо засети,
                зелени гори
                и птици запели
                в утрото ранно.
                Мирни предели,
                бездимни и светли.
                И слънце
                над зрели жита
                засияло.

                Ана  Величкова


Рецензии