Тапети
глави под нея вятър срещат,
покрита с черна кръв мечта,
утра опитва,
държава да посреща!
Потънала в кръв ръка
за справедливост днес се сеща,
разбутва телата на деца,
за себе си букет подрежда.
Размахали изсъхнали сърца,
души увили
в разписките кървави
за тях глави отрязани
не са беда,
а тези дето за това
в пръста са слезнали.
Денят е тъжен днес
кости на деди подритваме,
България на тези кости се гради,
тапетите от разписките за глави,
за паметник не питат!
Крещят в студена пустота,
и чакат своя дата,
държава те успяха да спасят
от оназ кафявата клоака
Глави разписки по сърца лепят,
от ножове кръв изтриват,
букети
тез кървави ръце държат,
глави отрязъни не пречат.
Свидетельство о публикации №122020106501