Каля
Мир и Время
К А Л Я
/Родопска легенда/
С всички сили
девойката тичаше,
а подир нея ехтяха
заплашителни викове,
ятагани искряха.
И нямаше нито закрила,
нито спасителна стряха.
С последни усилия
изпълзя на планинското било,
а потерята вече я стигаше...
Надалече се вдигаха
родопските зъбери,
ниско долу
реката завои извиваше.
Къде да се скрие?
Какво да направи?
Позор я очакваше
или смърт ятаганна...
Тя погледна небето,
обширно и чисто.
Облаче малко бе спряло
и тя се провикна:
Смили се над мене,
облаче бяло!
Спаси ме!
Превърни ме
за мигове в камък!
И облакът се надвеси.
Студ обхвана
тялото и сърцето й.
Вкамени я завинаги...
"Момата" нарекоха хората
скалното изваяние.
Спомен за Каля -
девойка невинна.
Нежно стръкче,
но храбро и силно!
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №122013106151