Каля

             Болгарский
             Мир и Время
               

                К  А  Л  Я
                /Родопска легенда/

                С всички сили
                девойката тичаше,
                а подир нея ехтяха
                заплашителни викове,
                ятагани искряха.

                И нямаше нито закрила,
                нито спасителна стряха.
                С последни усилия
                изпълзя на планинското било,
                а потерята вече я стигаше...

                Надалече се вдигаха
                родопските зъбери,
                ниско долу
                реката завои извиваше.
                Къде да се скрие?
                Какво да направи?
                Позор я очакваше
                или смърт ятаганна...

                Тя погледна небето,
                обширно и чисто.
                Облаче малко бе спряло
                и тя се провикна:
                Смили се над мене,
                облаче бяло!
                Спаси ме!
                Превърни ме
                за мигове в камък!

                И облакът се надвеси.
                Студ обхвана
                тялото и сърцето й.
                Вкамени я завинаги...

                "Момата" нарекоха хората
                скалното изваяние.
                Спомен за Каля -
                девойка невинна.
                Нежно стръкче,
                но храбро и силно!

                Ана  Величкова


Рецензии