Отново
Събирам се и се завръщам
на мястото, където ме уби.
Понеже знам, че няма да е същото
спокойна съм.
Посрещам първи слънчеви лъчи.
Ще търся пак „Страна на чудесата“
И някой, който чака моята усмивка.
Без тайни, без лъжи и без сарказъм.
С любов
и с казано навреме: „Липсваш ми…“
Събирам се, отново и отново…
с надежда, че сърцето ще тупти.
Изхвърлям от ума си - теб
и цялата отрова.
И се завивам нежно с тишини.
Свидетельство о публикации №122013005014