Туманное утро

                Болгарский
                Мир и Я


                МЪГЛИВО  УТРО

                Бързо пробягват дните,
                шумно и често тревожно.
                Влага пълни очите ми
                за несбъднато и невъзможно.

                Стоя на прозореца мрачен -
                като люк на кораб изгубен.
                След това из стаята крача
                и въпроси ме мъчат трудни.

                А мъглата навън се вие -
                спирали непонятни изплита.
                Навярно там лъч се крие
                и за Слънцето пролетно пита.

                Ана  Величкова


Рецензии