Зоя Василева Уплывают в море наши души

„ДУШАТА НА МОРЕТО ПРЕОБЪРНАХМЕ” („УПЛЫВАЮТ В МОРЕ НАШИ ДУШИ”)
Зоя Иванова Василева (1955-2021 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Наталья Лясковская


Зоя Василева
ДУШАТА НА МОРЕТО ПРЕОБЪРНАХМЕ

Душата на морето преобърнахме.
До дъно – нежната му съпротива.
Забравиха телата на отиване
следата, по която да се върнат.

Брегът, запретнал каменни ръкави,
четеше пожълтелия си вестник,
а ние заминаваха безвестни,
разнежени, пулсиращти и плавни.

Ще тръгне някой луд да ни спасява
по тънката следа от морска пяна,
ще се запие с вятра. Пияни
пред лунната уста ще се изправят.

Ще си шушукат под мустак мъжете
и тайно ще прекрачват прага вечер,
на всички улици ще водят вече
към ласкавата глътка на морето.

Ще плачат сухо с оскъднели сълзи
и ще пищят жените като птици.
Но към морето – кръчма със певица,
мъжете им ликуващи ще бързат.

А там, сред звуците, привидно мъртви,
привидно праведни, привидно живи
ще изличат телата им щасливи
следата, по която да се върнат.


Зоя Василева
УПЛЫВАЮТ В МОРЕ НАШИ ДУШИ (перевод с болгарского языка на русский язык: Наталья Лясковская)

Уплывают в море наши души.
Я нежна – до дна. И мы смеемся…
А тела остались там, на суше –
мы по их следам потом вернемся.

Берег, закатав рукав скалистый,
вслух газету желтую читает...
И в потоке вод, в потоке мыслей
мы, не узнанные, мимо пролетаем.

Явится ли некто полоумный
нас спасать, мечась средь кружев пены,
запоем-завоем мы бесшумно –
станет он безумным совершенно…

Пьяницы под лунными весами
отрезвеют. И сгустятся тени,
Зашуршат под жесткими усами
тараканы грубых вожделений.

И толпу мужчин погонит похоть
вдоль по улицам – да прямо к морю.
Будут женщины пищать как чайки, охать –
но помочь ничем не смогут горю.

Море, ах! – корчма с певицей русой.
Нежно так русалочка запела.
И средь звуков, то шальных, то грустных,
все мое узреют бело тело –

к твоему оно приникло в танце…
И когда вдруг море вспыхнет светом,
мы поймем, что нужно возвращаться,
потому что счастье – это
ЭТО.