Какви фиданки бяхме,
какви разпукващи цветя,
каква вършина сега сме
раздираща с бодли,
тишина на душа
По облаци,
какви мечти редяхме
и дъжд сълзи
как правеха реки
Сърца,из небеса как биеха.
и ветрове,
какви разгаряха,
тез бури на съдби.
Фиданки бяхме
на гора мечти,
и облаци бяхме,
де сърца - птици
хвърляха искри
и тишина на раздирана
с мечти душа
посяваше там
семена в сълзи,
семената на съдби
Какви фиданки бяхме,
как раснаха цветя с мечти,
души как в облаци летяха
сълза в мечти,
как дъжд твори.
Фиданки
© Copyright: Максим Велков, 2022
Свидетельство о публикации №122012107950
Свидетельство о публикации №122012107950
Рецензии