Крылья жёлтого янтаря

КРИЛА ОТ ЖЪЛТ ЯНТАР
© Павлина ЙОСЕВА

Небето – задимено от дъжда,
а къщата – продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар,
ветреят над клепачите сънливи.
Балконът – весел като вехтошар:
шишарки, син юрган и три ютии.
Мушкатото – превързано с канап!
И котаракът – хърбав като щъркел.
Доволна хълца пътната врата,
нахранена със дечурлига пъстри.
А дядо – на прегърбен, тих диван –
зад вестника се прави на грамотен.

Стоя отвън. По-дребна от троха.
Но съм голяма, за да вляза, Боже!



КРЫЛЬЯ ЖЁЛТОГО ЯНТАРЯ

А небо нынче в дымке от дождя,
Дом посторонним продан был сугубо.
Наполнясь ржавчиной, мои глаза блестят -
Я вспоминаю бабушкины губы.
Два голубя янтарнокрылых - вон
Кружат над вЕками, что спят устало.
Как барахольщик, весел наш балкон:
Три утюга там, шишки, одеяло.
Обвязана верёвкою герань,
Наш кот, храпящий, словно аист где-то,
Икает сыто дверь входная, грань,
Кормящая всех разношёрстных деток.
Дед на софе с газетой попритих,
Он грамотеем притворился всё же.

Я слишком велика, чтобы войти,
Стою снаружи. Меньше крошки, Боже!