Из поэзии Ирены Цветковой - 1

Ирена Цветкова (г. Плевен, Болгария)

Открой меня. И болью напои.
Пусть будет чувство всякое отрадой.
Моли, иди и падай, и греши.
И на костре гори со мною рядом.

Целуй меня. Пусть плоть моя кипит,
как в жерле вулканическая лава.
Найди и потеряй. Пусть окропит
небесная вода сухие травы.

Желай меня. Не дай огню остыть,
пока повсюду мрак и непогода.
Я буду черной. Белой, может быть.
А, может быть, горой, что ждёт восхода.

Поймай меня. Я – туча. Я луна.
Не обойти меня и не измерить.
Я – громкий крик. Я - спящая струна,
что может спеть о счастье и потерях.

Коснись меня, далекую, любя –
я отзовусь тебе стихотвореньем.
Но знай, что я останусь для тебя
загадкой, у которой нет решенья.­

Оригинал
РАЗКЪСАНА

Разкъсай ме. До болка ме изпий.
И нека всяко чувство е наслада.
Моли ме. Падай, ставай. И греши.
Гори до мен на призрачната клада.

Дери ме. Впивай устни, всяка клетка
да закипи като вулканно-силна лава.
Откривай ме и ме изгубвай. С цедка
небето си изля дъжда. И го раздаде.

Жадувай ме. И с огън покори ме цяла,
докато още-още съм до тебе в мрака.
Ще бъда черна. Но понякога и бяла.
Ще бъда планина, която залеза очаква.

Търси ме. Аз съм облачна и сребролунна.
Обхождай ме по тялото едва. Ще викам,
после ще мълча. Ще бъда спящо-будна.
Ще пея тъжно или весело ще тананикам.

Прегръщай ме. Ще бъда близка и далечна.
От всяка дума ще създам стихотворение.
Ще съм слънчева усмивка и вятър начумерен.
Ще съм проблем-загадка и палаво решение.