Лунапаркът агонизира.
Не се върти огромното виенско колело.
И бляскавите светлини ги няма.
Оглеждам се в счупено стъкло.
Заключен е смехът ми в залата за ужаси.
Заключена е там кръвта на залеза.
Под ключ са чувствата. Не се вълнуваме,
дори, когато любовта я няма.
Поклаща вятърът кабинките самотни,
шептейки някакво си заклинание,
руши със сила шатрите актьорски,
в които своите лъжи сме хранили.
Илюстрация - Ирен Тодорова
Без заглавие
© Copyright: Ирен Тодорова, 2022
Свидетельство о публикации №122010805187
Свидетельство о публикации №122010805187
Рецензии