Утренняя сказка

                Болгарский
                Природа и Я



                УТРИННА  ПРИКАЗКА

                От ранна утрин Слънцето ме грее
                и радост пали в моите очи.
                А вятърът косата ми пилее,
                на пойна птица песента звучи.

                И сенките изчезват надалече -
                където Слънце свети, няма мрак.
                Следи оставям сред росата млечна,
                сред крехкия от сок преливащ злак.

                Тук няма сенки - само слънчев пламък.
                Надиплени поляни от вълни.
                Тук сякаш оживява всеки камък
                и всяко стръкче от любов звъни.

                Ана  Величкова            


Рецензии