Утренняя сказка
Природа и Я
УТРИННА ПРИКАЗКА
От ранна утрин Слънцето ме грее
и радост пали в моите очи.
А вятърът косата ми пилее,
на пойна птица песента звучи.
И сенките изчезват надалече -
където Слънце свети, няма мрак.
Следи оставям сред росата млечна,
сред крехкия от сок преливащ злак.
Тук няма сенки - само слънчев пламък.
Надиплени поляни от вълни.
Тук сякаш оживява всеки камък
и всяко стръкче от любов звъни.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №122010503641