Вятър ще стана

Ще разгоня облаците самота,
пулса на сърцето ти ще търся,
и усмивката оназ,
де среща ме,
в хладината утринна.
Ще разбутам,
днешните слънца,
тез сърце де изгарят,
ще грабна скритата мечта,
таз по ъгли,
на душа останала!
Към утро с теб,
отново ще вървя,
любов сърца все искат.
Душа разперва
из мечти крила,
дорде в любов по теб,
сърце облита!

Максим Велков


Рецензии