Елка Няголова Мужкая песня Мъжка песен

„МЪЖКА ПЕСЕН” („МУЖСКАЯ ПЕСНЯ”)
Елка Няголова Пощарова (р. 1952 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Елка Няголова
МЪЖКА ПЕСЕН
                На моите мъже

Заспаха – навярно щастливи,
библейските мои мъже.
Войводата Старши завива
ръцете на Младшия нежно.

И корабът им се понася
в далечните мъжки пространства,
където за мен е опасно
и мъничко ме е страх.

Където понякога лесно е
плесница да понесеш,
ала хайдушката песен
засяда сред дяволски скреж –

във гърлото и във гърдите,
натрупан от други пред теб...
Запяват мъжете, орлите
се спускат над празната степ.

Запяват синът и мъжът ми.
Запяват насън и наум.
И светло е като във жътва,
макар да не чувам думите.

И ритъма техен не зная –
сънят им нека ме води...
И сядам да шия знамето
на двамата си войводи.


Елка Няголова
МУЖСКАЯ ПЕСНЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
                Моим мужчинам

Мои мужчины ночью засыпают.
Пусть будет сон их крепок, безмятежен.
Я вижу – старший руки укрывает
Наследнику заботливо и нежно.
 
Они взлетят на корабле межзвёздном
В мужские неизведанные дали.
Мне не летать в пространстве этом грозном –
В союз их снов я попаду едва ли.
 
К тому же там совсем не безопасно –
Движения резки в кабине тесной,
Зубовный скрежет раздаётся часто,
Слова команд и звук гайдуцкой песни.
 
Мой муж и сын – сейчас вдали от дома,
Они мужскую песню запевают,
Мелодия её мне не знакома
И слов неясных я не понимаю,
 
Но светится пространство между нами,
А сон тревожный за собою водит…
И я сажусь шить боевое знамя
Двум самым близким сердцу воеводам.