На нощ завивка кадифена,
бавно се измъква
от покрити с нега тела,
светлина плавно
поглед впива
в слели се в любов тела.
Умора от тела разпръсква,
омайваща наслада,
из въздух носи лекота
тоз въздух,
разредил безкрая.
Ръце веч,
не са същите,
тела са спомен
от литнала мечта
Открива,
нощ бягаща,
на утро ведрина,
мечти още пърхат,
търсят,
измъкваща се
кадифена пелена!
На нощ завивка топла
не тръгва от мечти,
тела повива
в спомен от нега,
и цял усещаш,
как над земя се носиш
повит в пелена нежна
от омаята на любовта.
На нощ завивка
бавно се измъква.
Утрин
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121121605984
Свидетельство о публикации №121121605984
Рецензии