Лоши нии бяхме,
държава кат градяхме,
в разсипана,
от цвят на нация
отровна пустота.
Лоши нии бяхме
цвят на плевели
кат не търпяхме
да мачка
народ,
мечти,
с кални кафяви крака.
Лоши нии бяхме
мечти, като редяхме
за бъдеще
в тез души изорани,
на съдби
разкопана леха.
Лоши нии бяхме
за утра чисти
га бдяхме
и в утринна роса
увивахме в мъка,
побягнала
по мечта сълза.
Лоши нии бяхме,
мечти като редяхме,
за утра сини
върху черни,
покрити
от бури небеса!
Лоши нии бяхме,
просто живяхме,
дорде мечтахме
а сърца ковяха
в ритъм живот
тази съдба.
Лоши нии бяхме,
за да тича,
лети
живот сега!
Лоши бяхме
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121121402508
Свидетельство о публикации №121121402508
Рецензии