Голос фонтана

Гласът на чешмата

 © Павлина ЙОСЕВА
 
Лятото обеща да дочака октомври.
Вдън небе се запали лунатичен шедьовър,
и потъна в отвъдното като глас богохулен.
В двора още ухае на босилек и дюли.
И гласът на чешмата е прозрачен и топъл
като люлка на бебе, като дядо над огъня.
Помни къщата всичко – младите им портрети,
комшулука в оградата, сенките на черешата...
А листата са жълти – като църква през юни,
като слънце в неделя, като сън на безумец.

Баба вече я няма, лятото я отнесе.
Тук сме двамата с дядо. И играем на есен.

Перевод: Татьяна Богданова

Голос фонтана.

Октября дождаться обещало лето.
И шедевр в пол-неба рдеет несусветный,
Тонет на том свете богохульным кликом,
Во дворе айвою пахнет с базиликом.
И фонтана голос ясный, тёплый, мельком -
Дед над пылом с жаром
Или колыбелька.
Дом, он всё запомнил:
Юные портреты,
Город за забором,
Вишен тень от света…
Листья - храм в июне -
Золотом займутся,
Солнышком воскресным,
Словно сон безумца.

Бабушки не стало, лето вдаль относит.
Здесь вдвоём с дедулей мы играем осень.