Жить, чтобы умереть

Да живееш е умиране

© Павлина ЙОСЕВА

На този свят, където Светлината
е прясно изгорена млада „вещица”.
Където Тишината не е свята,
където е студено и горещото.

Където уж гъмжи от мили хора,
а в своя дом палачи си отглеждаш.
И се заплитат в хоризонта кораби.
И са близнаци Нищото и Нещото.

Където да живееш е умиране,
а Смърт е съизмерването с Вечност.
Където губим, за да се намираме.
И нечовешки вярваме в човешкото.

Оттук си тръгваш, както си се пръкнал –
самотен като себе си на празник.
И никой Ад не ти се струва пъкъл,
защото Раят вече е погазен.

Перевод: Татьяна Богданова

Жить, чтобы умереть.

А в мире этом, что наполнен светом,
Младая «ведьма» только что сгорела.
Здесь Тишина не свята, не воспета.
Здесь холодно и жарко то и дело.

Здесь  кажется - людей хороших много,
А в доме палачей взрастили, в кровном…
И корабли всё не найдут дорогу,
И близнецы - Ничто и Нечто, ровно.

Где жизнь кипит - она и умирает.
Смерть соразмерна вечности до века.
Мы вместе победим, и проиграем
С нечеловечьей верой в человека.

Уйдём отсюда, как приходим - бегло
И одиноко, словно отпуск - оптом.
И там не будет Ада, в смысле пекла,
Всё потому, что Рай уже затоптан.