Письма

                Болгарский
                Люди и Я


                П И С М А

                Пишех много писма.
                Бях млада и смели мечти
                ме носеха на крилете си.
                До девойки пишех
                и до младежи -
                мои връстници
                и по-големи.
                Всички ми отговаряха -
                отзивчиво,
                от все сърце.
                Някои искаха
                да се срещнем,
                да разговаряме
                лице в лице.

                Всяко писмо
                беше за мене
                гълъбът вестоносен
                от далечни земи,
                планини и реки,
                от градове непознати.
                Обичах тези гълъби
                белокрилати -
                вестители
                на чувствата споделени,
                на мислите откровени.
                Те мечтите ми насърчаваха
                и семена сееха
                на смели надежди.

                Вълнуваща и неповторима
                бе писмовната одисея.
                Години изминаха
                и компютърът
                всичко погълна -
                сърдечност и искреност,
                душевни вълнения.
                Какво ли ще бъде
                във Времето?
                С какви надежди
                и чувства
                светът ще живее;
                ще забрави ли да мисли,
                да твори и да пее?

                Ана  Величкова