Поклон перед красотой
Мир и Я
ПОКЛОН ПРЕД КРАСОТАТА
Да, нямаше хубост
в тесните улици селски,
в ниските стрехи,
където зрак не достига,
в реката,
която пресъхва лете
и голите сипеи.
Да, тук красота нямаше.
Но тя ме докосна.
За нея ми шепнеше
нежната майчина ласка,
топлата длан на баща ми,
заръката дядова.
И поех с тази утеха
по кривините
на друмите,
по калта
на годините трудни.
Зная,
няма да ме покани
в своя храм
като почетен гост
благодумен,
в съвета на първожреците
не ще ме приеме.
Нека само ми позволи
да коленича пред нея
и края на дрехата й
да целуна...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121120508719