Поклон перед красотой

                Болгарский
                Мир и Я

               
                ПОКЛОН  ПРЕД  КРАСОТАТА

                Да, нямаше хубост
                в тесните улици селски,
                в ниските стрехи,
                където зрак не достига,
                в реката,
                която пресъхва лете
                и голите сипеи.

                Да, тук красота нямаше.
                Но тя ме докосна.
                За нея ми шепнеше
                нежната майчина ласка,
                топлата длан на баща ми,
                заръката дядова.
                И поех с тази утеха
                по кривините
                на друмите,
                по калта
                на годините трудни.

                Зная,
                няма да ме покани
                в своя храм
                като почетен гост
                благодумен,
                в съвета на първожреците
                не ще ме приеме.
                Нека само ми позволи
                да коленича пред нея
                и края на дрехата й
                да целуна...

                Ана  Величкова


Рецензии