На къщата онази,
топлината,
на стряхата красива,
светлината,
на баба, дядо сърцата,
на мама, тати топлината,
събрана цяла в мечта,
спомен разкъсва днес душа!
Спомени разхвърляни,
по ъгли из мечти,
с докарана тъга из дни,
таз де днес
из улици все крачи
а там в сърца и мисли,
тъга по тях прехвърля, пази!
На мама, тати
светлината,
на баба, дядо
топлината,
пътека стръмна на съдба
все там накрая тегли ни оназ,
с плочите покрита
в спомените къща свита
на съдбата дом.
Онази топлина
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121120502816
Свидетельство о публикации №121120502816
Рецензии