Измислих си любов
и вече я поливам,
с ръце разравям
облаци мечти,
там слънце я облива
сърце дорде по нея
ритъм разтупкан реди.
Измислих си мечта,
любов я кръстих,
разперила листа,
в небето се оглежда,
из ширнала се синева
мечти по облаци реди
там с нашите сърца
от облаци сънища,
любов поглежда!
Измислих си съдба
живот я кръстих,
за мен да си мечта,
душа по теб в полет,
сълзи да подрежда.
Измислих
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121112307238
Свидетельство о публикации №121112307238
Рецензии