Болгарский
Мир и Люди
И З Г Н А Н И К
През морета, земи е любимият праг -
тука реч непозната ехти.
Удрят черни вълни по скалистия бряг,
няма дом, няма топли следи.
Недокоснат е белият лист за писма -
как да пише сред чужди стени?
Пада нощ. В безнадеждната глуха тъма
някой шепне: "Върни се, върни..."
Ослепели се блъскат вълните сред мрак,
като вопли заръки звучат.
През морета, земи е любимият праг.
Спотаените думи горчат.
Ана Величкова
В памет на моя дядо Руси Христов
Изгнанник
© Copyright: Ана Величкова, 2021
Свидетельство о публикации №121112005082
Свидетельство о публикации №121112005082
Рецензии