Дочь
Мир и Я
Д Ъ Щ Е Р Я
На този свят студен
съм родна дъщеря,
но слънчевият ден
в сърцето ми изгря.
Вълшебница-зора
с дъжд златен ме обля,
а нощем на игра
лъч звезден ме люля.
Когато присмех див
дочуя в своя път,
пречистено-звънлив
в мен ражда се стихът.
Жена и мъж, дете
пак благославям аз
и любовта расте
като пшеничен клас.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121111904542