Дочь

                Болгарский
                Мир и Я

               
                Д Ъ Щ Е Р Я

                На този свят студен
                съм родна дъщеря,
                но слънчевият ден
                в сърцето ми изгря.
               
                Вълшебница-зора
                с дъжд златен ме обля,
                а нощем на игра
                лъч звезден ме люля.

                Когато присмех див
                дочуя в своя път,
                пречистено-звънлив
                в мен ражда се стихът.

                Жена и мъж, дете
                пак благославям аз
                и любовта расте
                като пшеничен клас.

                Ана  Величкова               


Рецензии