В пещерном мраке

                Болгарский
                Мир и Я


                В  ПЕЩЕРНИЯ  МРАК

                Потъвам в мрак и нищо не долавям -
                съмненията мозъка ми парят.
                Живея ли или изтлявам бавно?
                Дочувам знак неясен, но тревожен -
                кръвта ли в жилите така шуми
                или политат гибелни стрели
                и с гръд да ги възпра е невъзможно?

                Дали не ослепявам - отчаяние
                сърцето ми до корена дълбае.
                Какво е Време и Живот, не зная -
                в безмълвието отговори няма.
                Дали бе сън небето ми пречистено,
                или заблуда е светът голям
                и в него няма вече нищо истинско?

                Но волята дълбоко в мен будува,
                напрягам се и светлината лумва.
                Аз мога пак да мисля и говоря,
                да се вълнувам, искрено да споря,
                да се усмихвам, смело да обичам.
                Да продължавам да вървя нагоре,
                без страх от злобна сила и безличност.

                Ана  Величкова