Кокали лъщят

От гардероб държавен
скелет се показва!
От гардероб държавен,
скелет пак стърчи.
От гардероб,
скелет пак иска
държава да урежда!
Без срам
Без гняв,
изяжда за живот надежда
и гълта,
гълта,
бъднина без страх,
скелет
държава де подрежда.
Със скелети от гардероб
държава искат да градят.
Да дрънкат кости стари,
както се полага,
и тоз измушен от умора,
роден свят,
в скелет,
в скелет
държава превръща.
Из гардероб скелети ручат,
тракат,
тракат
за бъднина прекрасна,
как там мечта,
като скелет стар,
ще е лъсната прекрасно,
как звук на мечта
от вой не ще се чува.
Скелети с тракане,
 ден врачуват,
бъднина описват,
тракане на кокали до писване!
Из държава скелети дрънчат,
пеят  оди за прослава,
бъдеще сочи из череп глас,
стърже,
тичайте,
летете,
 ей там,
кокалите Ви
в старание ще лъснат.


Рецензии