По зари мечтите,
някъде се скриха?
А сърце все тупти
с теб любов,
нататък да поеме!
По любов мечта,
по любов заря,
из душа трепти,
пак да е зора
на разцъфнали
в любов сърца!
Мечти да се разлистят,
души да се изчистят
тук пак да са утра
родени в любов.
И колко утрини
и колко вечери
души редят,
в облак мечти,
сърца любов държат.
Облак
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111702236
Свидетельство о публикации №121111702236
Рецензии