Ще ти разкажа няма да се спра,
букет мечти в душа, как сбирах,
към теб доде вървях
и как шумеше той,
изсъхнала, попарена трева,
назад към хралупа душевна
щом се връщах,
Ще ти разкажа, как летях,
мечти възседнал,
вихри мисли оседлал,
как разкъсан на парчета,
обратно без душа вървя,
по пътя изоставен, несретен.
Как вихри вия из мечта,
как върху теб я усуквам,
и как политам на парчета,
разкъсан и изхвърлен
от нея там,
на прах разпръснат.
Ще ти разкажа как кървях,
от разрезите на душа ми,
как с конци любов,
все кърпех, кърпех,
парчета мечта
по теб останали.
Ще ти разкажа,
може да боли,
може даже да вия,
но таз мечта по теб
сърце таи
и ме кара да усещам
жив съм!
ЖИВ
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111502194
Свидетельство о публикации №121111502194
Рецензии